Прочети откъс от романа "Драконовата принцеса"

Прочети откъс от романа "Драконовата принцеса"
16 юни 2023

 

Райли сръга белия кон в хълбоците, за да ускори. Сребристата ѝ коса се вееше свободно, пречейки ѝ да вижда. Откакто излязоха от двореца поне десетина клона я шибнаха през лицето. Но на нея не ѝ пукаше. Трябваше да стигне до лагера, който армията на брат ѝ си беше устроила. Онзи проклет варварин уби братята ѝ Гавалас и Хакилас, но проклета да е, ако му позволи да свърши същото и с Ариен. Най-малкият от тримата, най-милият, най-състрадателният. Наследникът на елфската корона.

-     Принцесо! –  извика Финиен, която изоставаше. Проклета да е, когато излязоха, изрично я предупреди да не вдига шум. Ако варваринът е разположил асасини в близост до двореца, щяха да ги заловят и тя никога нямаше да успее да спаси брат си.

Райли хвърли поглед назад, за да види колко изостава камериерката ѝ. Но вятърът люшна косите ѝ пред зелените ѝ очи и тя не успя да прецени разтоянието. Защо не завърза косата си с панделка преди да тръгне? Трябваше бързо да вземе решение – да изостави бедната Финиен или да спаси брат си. Изруга под мустак и впи шпорите си в хълбоците на коня. Нямаше време за губене, всяка секунда бе от значение.

Конят, усетил безпокойствието на господарката си, се впусна в галоп. Райли погали Мис Аритис по гривата, проклинайки наум Мориана – жената, обрекла целия елфически народ. Заради нейното безразсъдство бяха слаби и уязвими. Заради нея Райли разполагаше със зрънце от някогашна мощна магия на елфите. Заради нея не можеше да използва бързината, с която Дракон ги бе надарил. 

Виждаше пламъците на лагерния огън. Деляха я само няколко крачки от Ариен. Сърцето ѝ щеше да изскочи от гърдите. Бе толкова близо, а чувството на безпокойство я стискаше за гърлото. Опита да пропъди чувството, но напразно. Ако това не бе лагерът на брат ѝ, а на варварина?...

Райли опъна юздите на мис Аритис. Когато конят се подчини, тя скочи на земята. С едната ръка държеше повода, а с другата стискаше инкрустирания със скъпоценни камъни нож. Веднага различи високите фигури със заострени уши – лагера на Ариен. Насред високите дървета  се простираше обширна поляна с лисичина, жълти минзухари, гълъбови очички, теменужки и горска иглика. Макар повечето от тях да бяха потъпкани от войниците, сладкият им мирис погъделичка нослето ѝ. Райли подаде поводите на мис Аритис на един елф и се запъти към високата палатка, осветявана от пълната луна. Един от стражите, който веднага я позна, отметна синия плат, изрисуван с нощното небе, за да влезе.

Ариен се бе надвесил над масата, върху която бе постлана карта на скъпата ѝ родина А’елория. Генералите също бяха там, местеха разни фигурки. Толкова бяха потънали в разговора си, че изобщо не я забелязаха.

Райли се прокашля тактично, за да ги уведоми за присъствието си. Ариен пръв надигна сребристата си глава. Този път косата му не бе сплетена в обичайната за него плитка, а се спускаше свободно по широките му рамене. Сините му очи я пронизаха щом я забелязаха. Кимна към елфите да ги оставят насаме. Генералите се поклониха леко на Райли и един по един се изнизаха от палатката.

-     Райли, какво правиш тук? Полудя ли? – Райли можеше да се закълне, че долови истерична нотка в иначе спокойния му и мелодичен глас. Черният копринен костюм, обшит със златен конец изшумоля, когато брат ѝ се приближи към нея. Мечът му бе прибран в златна ножница отляво, а малката златна корона с извити орнаменти допълваше облеклото му. Странен ансамбъл бе избрал за лагер и за това време на нощта. Слънцето отдавна бе залязло.

-     Ариен! – Райли се спусна към брат си. Обви дългите си ръце около него. Ароматът на жасмин, който се носеше от тялото, му веднага я лъхна. – Ариен! – прошепна отново и притисна по-силно тялото си в неговото, сякаш се боеше, че всеки момент някой може да ѝ го отнеме.

Не бе виждала брат си от толкова много време! Проклетият варварин ги нападна преди месеци, оттогава течаха ожесточени битки за Кралство А’елория. Кучият син тровеше водата на селяните, опожаряваше всичко след себе си. Уби двамата ѝ братя в битка. Но не и Ариен. Не и Ариен.

-     Спокойно, спокойно! – Ариен я погали по главата. – Скоро всичко ще приключи и ще се прибера у дома! – обеща ѝ.

Но плановете на Райли бяха да се прибере още тази вечер. От месец насам водеше кореспонденция с един от развъдниците на пегаси в империя Аркадия – земите на маговете. Изпрати му всичките си бижута, за един пегас. Проклет обирджия! Не стига, че не изпратиха никаква помощ на баща ѝ, а накрая и един пегас не пожелаха да ѝ дадат!

Пегасът пристигна тази сутрин. Райли едва бе дочакала всички в двореца да си легнат, за да помогне на брат си. Бе оставила пегаса в гората, а щом се отдалечат достатъчно от лагера, Райли щеше да свирне със свирката, скрита под роклята ѝ, и той щеше да долети до тях, за да отведе Ариен далеч от елфските земи, където да събере помощ и войска и да спаси родината им от варварина.

-     Райли – Ариен я отдалечи съвсем малко от себе си. Повдигна брадичката ѝ и ѝ се усмихна. – Мила, непокорна сестрице, трябва да си вървиш. Ако баща ни разбере, че си дошла в лагера, ще заповяда на Тиниор да те нашиба с камшик!

-     Ще си вървя, но заедно с теб.

Ариен отметна глава назад и се засмя. Тя знаеше, че трябва да се обиди, но от месеци копнееше да чуе гласа му, смеха му. Колко млад и наивен изглеждаше преди да се включи във войната. Сега около очите му имаше ситни бръчици, веселието в очите му бе изместено от строгост и непоколебимост.

-     Хайде, тръгвай! – подкани я отново брат ѝ. – Мис Аритис сигурно е изтощена, докато се прибереш ще съмне.

Райли поклати отрицателно глава. Извади свирката от слонова кост изпод розовата си рокля.

-     Това е свирка на пегас. Всеки пегас има собствена свирка, чийто звук е уникален и неуловим за чужди уши. С нея можеш да призовеш пегаса, където и да се намира – Райли я пусна в отворената му длан. Проследи интереса, с който брат ѝ я разглеждаше.

В А’елория няма пегаси, еднорози и други магически животни. Преди векове имаха дракони, но заради Мориана изгубиха не само силата си, но и защитата на драконите.

-     Откъде я взе? – попита Ариен без да отделя очи от предмета в ръката си.

-     Купих я заедно с пегаса, който ни чака в гората.

-     Колко им даде? Баща ни опита да купи за армията, но онези алчни кучи синове щяха да ни разорят!

-     Дадох им всичките си бижута – прошепна Райли и сведе виновно глава.

Това бяха много пари. Пари, с които можеха да платят на армията. Пари, които можеха да изпозлват за възстановяването на градовете и селата. Пари, които можеха да изхранят селяните, станали жертва на набезите на варварите. А тя ги използва за един пегас, за да спаси брат си. Но нима това имаше значение? Щом се качи на пегаса, събере армия и открие съюзници, Ариен ще победи варварина. Ще възстанови всичко от хазната на грабителите. 

-     Ако баща ни разбере, ще те побие на кол – процеди Ариен през зъби. Май и той искаше да направи същото с нея. Брат ѝ протегна ръка към Райли, за да ѝ върне свирката, но тя поклати глава. – Защо ми я  даваш?

-     Купих пегаса за теб. За да избягаш…

Ариен ѝ обърна гръб. Стискаше свирката до побеляване на кокалчетата.

-     Значи смяташ, че бих избягал? – Ариен се обърна към нея. Сините му очи я пронизаха. Да я бе зашлевил, по-малко щеше да я заболи. – Мислиш си, че ще оставя хората, които се бият рамо до рамо с мен, които застават с гърдите си срещу копията и мечовете на врага, за да ме защитят? – Райли отвори уста, но не успя да произведе и звук. – Мислиш, че бих оставил народа си, семейството си, за да спася себе си? Това ли мислиш за мен, че съм жалък страхливец? – изрева насреща ѝ, при което Райли едва не политна назад.

Така ли бе приел думите ѝ? Та той дори не я остави да довърши! А направо я заля с казан, пълен с обвинения! Райли изобщо не смяташе, че брат ѝ е „жалък страхливец“, но ѝ се щеше да бе именно такъв! Само глупак не би се страхувал от варварина Зейн Териген – Кралят на Гримхейвън. Зейн бе прословут с чудовищната си бруталност. Никога нямаше да забрави „малкия подарък“, който бе изпратил на семейството ѝ. Една приятна сутрин, докато закусваше с родителите си и братята си, пристигна огромен сандък с красива дърворезба. Когато видя стотиците отрязани елфски уши, върна закуската си. Това бе варварският начин на Зейн да им съобщи, че е нападнал земите им. Така и не получиха телата на убитите войници, бранещи границата. Но бе чула слухове, че ги е нарязал на парчета, а след това нахранил псетата си с тях.

Към братята ѝ също не бе проявил пощада. Получиха сърцата им, ушите им и езиците им в сребърна кутия. А телата им – набучени на кол. Гавалас и Хакилас бяха опитни воини, за разлика от Ариен. Не ѝ се мислеше какво ще причини на скъпия ѝ брат.

-     Значи си глупак! – изстреля Райли в лицето му. – Той е варварин! Чудовище! Казват, че е ядял сърцата на воините, паднали в негов плен! Че порил телата им, докато още били живи, за да слуша виковете им, че…

-     Достатъчно! – вдигна ръка Ариен. – Чувал съм всички истории. Няма нужда да ми ги припомняш. Няма да избягам! Напразно си дошла.

-     Ариен! – Райли положи ръцете си в неговите. – Моля те…

-     Каква сърцераздирателна гледка! Не знаех, че прекъсвам нещо… – Мощен глас с нисък тембър и лека насмешлива нотка стресна Райли и тя пусна ръцете на брат си. Изпитваше такъв срам, сякаш я бяха сгащили да се въргаля в обора с конярчето. Лицето на брат ѝ веднага смени разнеженото си изражение с безизразно, усети как тялото му се стегна като струна.

Райли бавно извърна глава, за да види кой е посмял да пренебрегне заповедта на брат ѝ. Гласът не ѝ бе познат. Освен това никой от елфите не си позволяваше да разговаря така с брат ѝ.

Само на крачка от нея стоеше  висока фигура с внушително телосложение. Дългата му черна коса се развяваше свободно по черната му риза. Мускулестите му крака бяха обути в кожени панталони, толкова впити, чак се чудеше как не са се пръснали. Сините му очи я изпиваха. Но те не бяха  като на брат ѝ, светли и топли. Сякаш океанът и небето се бяха влели в тях. Пронизващият му поглед я заставяше да му се подчини. Райли на инат вирна високо брадичка.

-     Да не би да съм подранил? – Непознатият вдигна иронично едната си вежда. – Ако желаете да се усамотите, мога да ви изчакам… или да помогна. – смигна на брат ѝ.

Райли извърна изцяло тялото си към него. Ако не бе угрижена за брат си, щеше да му зашлеви такава звучна плесница, че чак в лагера на варварина щяха да чуят.

-     Не, Зейн. Тъкмо навреме идваш. Дамата тъкмо си тръгваше.

Щом чу гнусното име на варварина, кръвта ѝ кипна. Всичките ѝ мускули се стегнаха, готови за атака. Той бе тук. Мъжът, разрушил живота ѝ, убил братята ѝ, разпокъсал родината ѝ, бе тук. Пред нея. И я гледаше с вулгарния си поглед сякаш бе робиня на пазара, подканваща някой да я купи.

Едва когато го видя да бърше лицето си, разбра какво е направила. Бе се изхрачила в лицето на варварина. Но това не ѝ бе достатъчно. Искаше да издере очите му, да го завърже за четири коня и да раздели тялото му, да го нареже на толкова ситни парчета, че мравка да може да ги носи, да го изкорми, да го набучи на кол, както той бе набучил братята ѝ!

-     Варварин! Убиец! – изкрещя в лицето му. – Проклето копеле! – сипеше обиди наред, а Зейн продължи да я гледа с насмешка. Райли стисна дръжката на камата си и замахна към варварина, надавайки боен вик. 

Ръката ѝ бе уловена във въздуха. Плесницата огласи цялата шатра. Райли политна назад, строполявайки се в краката му. Страната ѝ гореше от болка, ушите ѝ кънтяха. Шамарът бе толкова силен, че бе цяло чудо, че не ѝ хвръкна главата.

-     Шибани елфи! – изруга Зейн. – Така ли преговаряте, като ми устройвате клопка?

-     Зейн… – Ариен пристъпваше нервно от крак на крак. Но все пак не отиде да помогне на Райли, а остана на мястотот си.

-     Наистина ли мислеше, че тази курва ще успее да ме омагьоса с красотата си и да ме убие?

-     Зейн, това е недоразумение. Момичето ще бъде наказано! – На Райли стори ли ѝ се или брат ѝ се молеше на този варварин? Стисна камата, готова да го наръга в крака, но Зейн я стрелна с гневния си поглед:

-     Дори не си го помисляй малката или ще извия елфския ти врат!

Ариен също ѝ хвърли изпепеляващ поглед.

-     Стража! Зейн, моля те…

-     Дано елфката си заслужава, току-що ти струва мира! – процеди Зейн. Нямаше и следа от ироничната нотка в очите му. В тях сега гореше огънят на омразата. – Почини си тази нощ, принце. Поспи, потъни между краката ѝ за последно, защото утре главата ти ще се търкаля на бойното поле!

Зейн се обърна на пети и излезе от палатката.

-     Глупачка! – раздруса я Ариен. – Знаеш ли какво ни струва глупостта ти? Днес щяхме да подпишем мирен договор, но заради теб… – Ариен преглътна. – Заради теб войната тепърва започва!

Райли се разрида. Откъде можеше да знае? Искаше единствено да спаси брат си, а вместо това го погуби. Тялото ѝ се разтресе от силни конвулсии. Ако досега Ариен бе имал някакви възражения, то сега наистина трябва да бяга. Та варваринът се закани да го убие. И щеше да го убие. Видя погледа му, нямаше да го пожали. Никого няма да пожали…