Аnдрианополис, Материалния свят
Уличните лампи хвърляха зловещи отблясъци върху мокрите улици. За радост на Венана и Шанън бе спряло да вали, иначе едва ли щяха да се впуснат в тази мисия. Момичетата осъзнаваха колко опасно е да последват Габи от училище до мястото, към което се бе запътила, но бе минало твърде много време откакто Венана бе открила тайната на сестрите Хейлис. Ако не я разобличат скоро, учебната година щеше да свърши и Габи щеше да замине за Великобритания, където да сее смърт. Не можеше да ѝ позволи.
С очите си бе видяла на какво бе подложила малкото им градче. Откакто Габи се премести в Андрианополис, смъртта не ги оставаше намира. Траур след траур. Няма да допусне и други хора да страдат така.
Габи сви в уличката, Венана дръпна Шанън и те продължиха да се движат направо.
Венана пъхна ръце в джобовете на вълненото си лилаво палто и закрачи решително към съседната улица. Нямаше търпение да спипа двете сестри на местопрестъплението. Представяше си как слагат черните си триъгълни шапки, а след това възсядат магическите си метли. В този момент Венана влиза, вади смартфона си и ги заснема на живо в някоя от социалните мрежи. В началото всички си мислят, че е измама, но след това разбират, че е истина. Дъщерята на футболиста Борим Бербик е вещица, а смелата Венана ги разкрива пред света. След това президентът я награждава с медал за храброст…
Шанън обърна глава, поглеждайки с надежда към отсрещната улица. Да не би да се боеше? Венана я хвана за ръката, вдъхвайки ѝ кураж и свиха към улицата, на която живееха Хейлис.
Къщата на Хейлис не беше единствената, която светеше вътре.
Венана извърна глава настрани. Приятелката ѝ бе права, осветлението бе включено, а вътре се виждаха три високи силуета.
Тръгнаха право към къщата на Ашбърн. Венана трябваше да разбере, дали Ашбърн са се върнали. Ако са, значи Габи не ги бе убила, както смяташе. Но, ако други са се нанесли – никаква милост към вещиците!
Венана натисна дръжка бавно и внимателно. Беше отключена, а охранителната система – изключена. „Чудесно!“, усмихна се доволно и влезе в чуждата собственост.
Запристъпваха на пръсти, едва дишаха. Щом алармата не се е разпищяла, значи няма нужда някой да узнава, че са били тук. Поеха по пътечката, която водеше към задния двор и омайната градина. През цялото време, Венана имаше чувството, че някой е зад тях, и вместо преследващи се чувстваха преследвани. Но продължи напред. Любопитството надделя над страха. Стигнаха дълбокият басейн на Ашбърн, който можеше да се използва и през зимата, тъй като се затопляше.
Пред басейна имаше бамбукова масичка за кафе с две кресла от същото растение, а по-вляво бе задния вход към къщата. Нарочно реши да използват този, мислеха, че, ако влязат оттук шанса да ги хванат ще е по-малък.
Този път Шанън бе тази, която посегна към бравата. Косъмчетата по тила на Венана настръхнаха, когато чу въздишката зад себе си. Ушите ѝ заглъхнаха. Имаше нещо за тях. Ала се страхуваше да узнае какво точно. Дали Габи бе разбрала, че са я проследили?...
Ето пак го чу. Тих стон.
Пое въздух, опита да глътне заседналата в пресъхналото ѝ гърло буца и бавно извърна глава назад. Нямаше никого. Бяха само двете.
„Стегни се Венана!“, каза си момичето, докато буташе вратата. Цялото това непрекъснато дебнене я бяха направили бъзла. Навън няма никого.
Първа влезе Шанън, която явно не бе усетила чуждото присъствие. Венана стъпваше внимателно, не искаше токчетата на велурените ѝ ботуши да ги издадат.
Вътре бяха включени всички светлини, ала бе тихо като погребение. Никакъв признак за живот. Поне не и в салона. Венана посочи с пръст към вторият етаж. Може би всички бяха там. Странно, когато надникна през прозореца видя два силуета горе и един на първият етаж. А сега нямаше никого…
Нещо черно и голямо прелетя над главите им, бързо като светлинен лъч. Толкова бързо, че не бяха съвсем сигурни какво точно е това. Спогледаха се. Дали това е Габи, яхнала метлата? Искаща да ги изплаши, за да се откажат от лова на вещици?
Дейвид запристъпва бавно към нея, без да сваля хипнотизиращите си очи. Колкото повече скъсяваше дистанцията помежду им, толкова повече се увеличаваше възбудата на Венана. Вече бяха на сантиметри един от друг, чак усещаше топлия му дъх по кожата си.
Дейвид докосна нежно ключицата ѝ, продължи изследването си нагоре. Пръстите му се сключиха около тънкото ѝ вратле, очите ѝ се взираха в неговите, ледени тръпки преминаха през нея. Сякаш тялото ѝ се опитваше да я предупреди за надвисналата опасност. Венана направи крачка назад
Ръката, с която бе държал шията ѝ, се бе спуснала нежно по гърба ѝ. Обхвана тънката ѝ талия, притисна я с плавно движение към себе си. Устните му едва докосваха шията ѝ, но тя настръхваше. Това очакване я убиваше. „По дяволите! Направи го вече!“, едва се сдържаше да не изкрещи Венана.
И той го направи. Устните му направиха пътешествие от тила ѝ, завършвайки на онова интимно, нежно, подканващо го с тих шепот местенце, където пулсираше вената ѝ. Венана отпусна глава и затвори блажено очи. Лек стон се отрони от устните ѝ. Бе копняла за това от мига, щом го видя. Дейв разтвори леко устни, Венана отново настръхна, когато усети горещият му дъх, зъбите му, които се забиваха безпощадно в гърлото ѝ.
Венана извика от болка. Далечен писък огласи стаята, но тя чуваше всичко толкова отдалечено. Ушите ѝ бучаха, докато Дейвид безмилостно я разкъсваше. А тя не можеше да помръдне, усещаше тялото си леко като перце. Пред очите ѝ притъмня и всичко потъна в мрак…
"Драконовата принцеса" е първа част от епичната поредица "Драконовото проклятие", който ще излезе през 2024 година.
прочети ощеСтани част от вселената на "Огън и злато". Изпрати ни разказ, вдъхновен от световете и героите в "Огън и злато".
прочети още