Прочети Тринадесета глава от романа "Кралицата на Подземния свят"

Земите на вампирите, Подземният свят

Докато Ели прелиташе над земите на вампирите, нямаше как да не ахне пред цивилизацията, която Конър бе създал за толкова кратко време. Пазарите бяха оживени, дълги опашки се извиваха пред щандовете за свръхестествена кръв. Към Казармата бяха застроени допълнителни постройки, в които армията се помещаваше. 

Храмът, който бяха построили в нейна чест се извисяваше нависоко. Бе най-високата сграда. Къщите, които бяха унищожили, заедно с бунтовниците също бяха застроени наново. Бяха използвали скали като материал и всички изглеждаха по един и същи начин – на един етаж, в жълтеникаво-червеникав цвят с кръгли отвори, служещи за прозорци. 

Ели стъпи на горещите дюни. Щом вампирите видяха Кралицата си, веднага се поклониха. Бе отсъствала само няколко дни от Подземния свят и както изглежда, Конър бе зает. Отново бе заселил земите с вампири, все пак бе успял да склони Ламия да му създаде „народ“, който да управлява. 

• Хей, ти! – повика един от вампирите Ели. – Къде е Дейвид Ашбърн? 
• В Двореца с Кралят, господарке! – отвърна вампира и отново се поклони. 

Ели махна с ръка, с което казваше на вампирите, че са свободни и да си вършат работата. Бе съвсем наблизо и реши да повърви до там. Докато вървеше, чуваше част от разговорите на вампирите. Всеки един от тях се бе заклел във вярност на Конър. Нямаше вампир в Кралството, който да не го харесва. Всички го уважаваха и бяха готови да го последват навсякъде. За разлика от нея, той бе успял да спечели любовта на народа си. Нямаше свръхестествено същество в Подземният свят, което да не я презираше. Дори в Ада я ненавиждаха! А падналите ѝ бяха… семейство! Нейната кръв течеше и в техните вени…

Ели влезе в Двореца. Дейвид и Конър разговаряха в Тронната зала. Нямаше как да не забележи картината, заемаща почти цялата стена. Беше същата, като тази, която бе нарисувал преди няколко месеца в шатото си, с малки разлики. Армията, бе друга, а синът ѝ б заел мястото на двойницата ѝ. 

Конър бе решил да овековечи победата си. Тогава ѝ бе казал, че щом спечелят войната, ще я окачи в Двореца си. В този ден съдбата и на двамата бе решена. Тя щеше да създаде най-могъщата армия в света, с която да се изправи срещу Баал и Лилит. Той щеше да стане новият Крал на вампирите и да ги освободи от робството, а тя щеше да е свободна. Без демони. Без бойци. Без съвети. Без Предсказания… 

Спомените нахлуха в съзнанието ѝ. Как краде „Гримоар“-а на Баал, как взима Меча на Азазел, как го освобождава, как Сехибе я отвлича, как Азазел я прави своя жена, как забременява, преследванията от сборищата, завръщането ѝ в Подземният свят, бунтовете, и още и още…

А накрая неговото обещание. 

„Ще опазя живота ти, каквото и да ми струва това!“

• Ели? – Конър се изненада да я види тук. Не го бе виждала от Посвещаването на Доминик. Ако трябва да бъде честна пред себе си, избягваше го. Присъствието му ѝ напомняше твърде много за болезненото минало, което искаше да остави зад себе си. Но, сега, когато знаеше, че Конър е знаел тайната на баба ѝ, че е крил от нея, когато тя ме направила всичко за него…
• Дейвид остави ни. 

Вампирът се поклони и напусна стаята заднешком. Усмивката на Конър разкриваше удълженито му кучешки зъби. Сапфирените му очи я гледаха с обожание. Какъв актьор! Как е могла да бъде толкова наивна, за да му повярва, когато единственото, което бе правил е да я тласка към самоунищожение.  

• Минах през ада заради теб! - гласът ѝ ехтеше в залата, но на нея не ѝ пукаше кой ще чуе. - Всичко, което ми се случи е заради теб! Бях отвлечена, омъжена насила, затворена в измерение, беззащитна… 
• Ели… 
• Дадох ти всичко! Всичко, което имаш и което си е заради мен! Дадох ти Трон, дадох ти армия, дадох ти сила! Дадох ти всичко! В замяна исках само лоялност! – думите ѝ го шамаросаха. 

Ели едва си поемаше дъх от яд. Изумрудените ѝ очи бяха присвити, със заплашителна нотка в тях, гърдите ѝ се повдигаха бързо. Яростта ѝ внезапно бе заменена с жажда да изпепелява. 

Картината, която Конър бе закачил така, че да се вижда от всички, символът на неговата власт, бе обхваната от пламъци, които бързо се разпростряха наоколо. 

Конър направи крачка назад, паника бе сковала погледа му. 

• Ели, за какво говориш, по дяволите! - извика срещу нея, замръзнал на място. 
• Знаел си! знаел си толкова време, че Луцифер е баща на майка ми, но го скри. Лъга ме в продължение на месеци! 
• Ели, аз…
• Не! Стига лъжи! Не искам да те виждам повече!