Ели
Аитрама, Подземния свят
Ели не можеше да обясни какво се случваше с нея в този момент. Чувстваше тялото си в безтегловност и едновременно тежко като олово. Мракът все още я държеше в прегръдката си, но чуваше гласовете на Велзевузий и Сехибе, макар да не успя да различи думите, които изричаха.
Черна тъкан на магия щавеше кожата ѝ, рисувайки магически руни, които блестяха с новооткритата ѝ енергия. Болката трябваше да е силна, но я усещаше по-скоро като боцкане от игла на татуист.
Тръпки на отвращение преминаха през Ели. Но забрави за всичко щом чу плачът на детето си. Никога не бе изпитвала такава силна любов към някого без дори да е го е виждала! Сърцето ѝ така се разтуптя, че заплашваше да изскочи от гърдите. Дори не успя да вземе бебчето си, преди човешкото ѝ тяло да умре. Така ѝ се искаше да го види, да сгуши малкото му телце в своето…
“Принц! Имам син!”, мислеше си Ели. През цялата си бременност бе смятала, че също като жените в рода ѝ и тя ще роди момиче, но бе дала живот на момче. Тази новина не я натъжи, дори напротив! Да отгледа и възпита мъж, престолонаследник, Крал, дори и се струваше по-лесна задача. Ели затвори очи и започна да си представя чертите на момченцето си.
Амулетите! Лилит! Ели сега си спомни, че точно преди да издъхне, Лилит бе приела формата на призрачната змия, която да изпие жизнената ѝ енергия.
“Трябва да се махна оттук! Трябва да се събудя! Синът ми има нужда от мен!” Безпокойството веднага завладя съществото ѝ. Усещаше как тялото ѝ се мяташе във въздуха, опитвайки се да се пребори с тъмните сенки, рисуващи по нея.
“Пуснете ме! Синът ми се нуждае от мен! Трябва да си вървя!”, но никой не чуваше молбите ѝ. Катрана продължи да се лее върху тялото ѝ.
Велзевузий се разсмя. Явно отровните ѝ думи не успяха да го оскърбят както се бе надявала.
Докато слушаше размяната на обиди, на Ели ѝ се прииска да ги убие и двамата. Детето ѝ бе в опасност, а те се канеха един друг какво ще си сторят.
Някъде отдалеч се чуваше тропот. Ели не можеше да прецени дали се чува при тях или при нея.
“Изправи се, преродена!”, отекна древен заповеден глас. “Изправи се, Кралице на Подземния свят! Прегърни огъня, течащ във вените ти, изтъкан от нишките на Създателя!” - гласът бе ту женски, ту мъжки, а след това детски. Висок, нисък, напевен и грачещ. “Кралството ти те очаква!”
Ели усети твърдината под тялото ти. Тъмата, която доскоро бе обвита във вечен мрак, сега пулсираше с огнено сияние. Ели бавно отвори очи, отново се намираше в покоите си, където цареше гробна тишина. Единствено на синът ѝ не му пукаше, че майка му се е завърнала от мъртвите и продължи да плаче. Музика за ушите ѝ.
Змията, която опитваше да премине през златната стена, издигната от амулетите я гледаше със страх. Ели се усмихна едва доловимо. Усещаше бушуващият огън във вените си, затвори очи, пое дълбоко въздух и когато ги отвори, сянката на Лилит се гърчеше в пламъци.
Велзевузий, Сехибе, прислужниците ѝ, всички я гледаха с благоволение. В синхрон ѝ се поклониха. Ели сведе поглед към разкъсаната и напоена с кръв рокля, раните ѝ се бяха затворили и на тяхно място имаше само кървави петна.
Ели се изправи рязко, грохотът приближаваше. Чуваха се бойни викове и закани, но не беше армията ѝ от вампири...
Десетки вещици нахълтаха като ято скакалци в покоите ѝ. Велзевузий и Сехибе се спогледаха за миг и започнаха да запращат огнени лъчи срещу първата вълна от вещици. Ръцете им замряха във въздуха, когато съзряха безмилостно разрастващият огън, обхващащ една по една всяка вещица…
Само Ели ли не разбираше какво се случва? Колко време бе останала на онова място?
Ели изкърца със зъби, а мускула на лявото ѝ око започна да играе. Баба ѝ и братовчедките ѝ не са си губили времето, веднага са решили да ударят. Синът ѝ отново нададе гласец от кошчето си, навярно усетил новата надвиснала заплаха. Нямаше никакво намерение да стои и да ги чака да нападнат, щеше да се отърве от всички още сега!
Вулканите и гейзерите, ограждащи острова, на който се намираше Аитрама избухнаха с пълна сила, изливайки се право в Ацетилиново море. Цялата суша бе заета от вещерската армия. А най-отпред, свлякла се на земята от болка, стоеше нейната двойница.
„Закъсня.“ прошепна Ели в ума на Габи. С връщането на силите ѝ, се бе завърнала и телепатичната им връзка.
В отговор Габи вирна гордо брадичка, потискайки болката от убитите вещици. Мислите на Габи се изляха в съзнанието ѝ като врящ котел. Заболя я да научи, че планът да нападнат Подземния свят, докато е уязвима е именно неин. И щеше да успее, ако бе дошла малко по-рано.
“Колко ли по-силна е сега, когато се възроди като Кралица на Подземния свят?”, Габи потрепери при споменът за мощта ѝ преди да бъде свързана с Азазел в свещен съюз.
Ели излезе от виещите се пламъци в двореца – боса, с буйни огнени коси,дългата ѝ рокля беше разпорена и на места слепена.
Вещиците се шушукаха една друга, но Ели смътно я вълнуваше разговора им.
“Подиграва ми се!” чу мислите на двойницата си. ”Подиграва ми се, че закъснях също като в Нощта на мъртвите и на пълнолунието. Не успях да спася нито жертвите на Карнавала, нито фанагорийските деца, превърнати в нейна армия. Закъснях и сега. Преди няколко часа, когато бях в тялото ѝ – тя все още бе бременна. Подземния свят бе пълен с бунтовници, а сега бе…”
„Празно?“ – попита я Ели в ума ѝ.
Габи скръцна със зъби, когато отново чу мислите ѝ.
Ели отново избухна в смях. Значи затова било всичко. Дейвид Ашбърн. Гаджето ѝ, което беше част от армията ѝ. Разбира се, че не беше заради всички други лоши неща, които бе сторила и за които я обвиняваха.
„Или? Или?!“, повтори наум Ели. Гневът, който бе трупала като човек, избухна с бясна сила. Огънят бавно напусна тялото ѝ, помитайки след себе си, едно от сборищата.
Вещиците се разбягаха, бяха като подплашено стадо овце, блъскащо се едно в друго. Бяха изпаднали в паника. Вместо да я убият както с ебяха надявали,, тя щеше да ги избие една по една. Само с един поглед Ели изпепеляваше всеки, изпречил се на пътя ѝ. Нямаше накъде да избягат. Не можеха да побягнат към морето, защото бе обхванато от пламъци,а по средата бе тя. Бяха в капан.
А ето, че и армията ѝ се задаваше. Вампирите, които допреди два месеца бяха обучаващи се вещери в Сборището от Фанагория, Великобритания и Франция, сега бяха част от „най-силната, най-свирепата, най-кръвожадната“ армия на света. А след угощението, което си спретна с вампирите и демоните в Подземния свят, бе непобедима.
Треперещите вещици бяха заобградени. Гледаха в празните очи на децата си, от милите и добри дечица нямаше и помен. Лицата, която стояха пред тях бяха разчорлени, белите им ризи бяха „окаляни“ със синя кръв. И те разбраха. Те само чакаха заповед от Кралицата си, за да утолят жаждата си за кръв с майките си.
Ели мина между двама от вампирите, заставайки очи в очи с вещиците.
"Драконовата принцеса" е първа част от епичната поредица "Драконовото проклятие", който ще излезе през 2024 година.
прочети ощеСтани част от вселената на "Огън и злато". Изпрати ни разказ, вдъхновен от световете и героите в "Огън и злато".
прочети още